aroundtheworld-mary-t ПУБЛИКАЦИИ

Ямадера – замя на древни будистки храмове. Или планината на вълшебния камък, който изпълнява желанията

Ямадера е общото име на най-стария будистки комплекс в Япония. Намира се в Северно Тохоку – префектура Ямагата на остров Хоншу. Разположен е по високите части на планината Ходжуй, като някои от храмовете буквално висят на ръба на някоя отвесна скала. Повечето са на изсечена тераса или в подножието на пещери и скални дупки, каквито са в изобилие и където монасите за прекарвали месеци в медитация и размисъл.



Склоновете на планината са покрити с кедрови дървета на около 400 години.
В туристическите книги има много оскъдна информация за това свято място, поради което то е почти неизвестно не само за чуждестранните туристи, а и за повечето японци.
Как се стига до там? Първо кацам на летището в Нарита, което прилича на художествена галерия. Всяко крило си има основна скулптурна композиция, по която незнаещият японски турист, се ориентира за посоките. Аз не можех да се отлепя от крилото на Хокусай – мокетът със сюжет от прочутата вълна – цунами, стените с огромни пана на негови рисунки и между тях – МакДоналдс, обаче по японски – със салата с вкус на водорасли .

След като се приземихме, в самолета се появиха същества в скафандри и с нещо като броячи в ръцете . Оказа се, че са “въоръжени” с роботи, които хващат следи от “свинския” грип. Преди паспортната проверка ни посреща друг робот, който мери в движение температурата на всеки пътник. Сега съм спокойна – прегледаха ме безплатно, здрава съм и спокойно мога да се наслаждавам на чудесата, които ме заобикалят. От Нарита вземам бързия влак за Токио.


Надписите по таблата вървят на японски, като от време на време превключват на английски, ама само за около една минута, така че, трябва се чете бързо. Пътят с експреса трае час – оризови полета, зеленчукови градинки – средна големина 10-15 кв. метра , няма сантиметър неоползотворен, от градовете край пътя се виждат квартали, подобни на Дружба и Младост – с прането по балконите, почти никакви зелени площи и задръстени от трафик шосета. Токийската ж.п. гара е нещо като град на няколко етажа – магазини, ресторанти, книжарници, площади със скулптури и стенописи, бутици, автомати за билети и хора - хиляди и хиляди – елегантни, учтиви, обикновено разговорят по телефона. Някои носят марлени маски на лицето. Това си е част от възпитанието – ако си хремав или кашляш, слагай маската - околните не са длъжни да ти дишат бактериите и вирусите. Най-после ще си постигна една дългогодишна мечта. Някой да си спомня трилъра “Влакът-стрела”? Трябва да стигна до Сендай – 350 км. разстояние. С обикновен влак се взема за около 11 часа. С влака от филмите за...1час и 40 минути. На японски е шинкансен. Всеки шинкансен си има име. Моят се казва Тохоку – тихичък, говори на английски , чист и точен като японец , бърз като стрела. Има си и стаичка за преобличане – с перденце, зад което бизнесмените свалят изгладените панталони и навличат нещо удобно.


Влакът-стрела. До мен е Юмико
От Сендай трябва да се тръгне доста рано за Ямадера. Пътува се по линията Сензан. Влакът струва 820 йени и е за един час в подножието на планината Хоуджуй. Гледката пред гарата е доста предизвикателна –високо сред скалите, почти над облаците се мержелеят някакви къщички. Не мога да си преставя, че ще стигна до върха, но решавам да опитам. Според прогнозите на Yahoo, би трябвало да е слънчево с облаци. Идеално, тъкмо няма да нося чадър!


Зад мен е Худжуй сан с 40-те храма. Крайна цел – върха в дясно
Вече знам, че до върха за само 1100 широки съпала плюс още малко, ако искам да посетя храмовете в покрайнините и светите места на много от покойните монаси. Поводът за избера този маршрут е Худжуйсан Рисшаку – Джи. Това е истинското име на Ямадера и означава “Храм в планината Худжуй”. Важно! Името на планината е одухотворено с частицата “сан”, която се употребява обикновено за хора. Според източниците, означава вълшебен камък, който изпълнява желания,


обаче трябва да оставиш някъде стотинки, най-често в кората на дърво, преди да си кажеш желанието. Плащам 300 йени вход и започвам изкачването.
Всъщност това е комплекс от 40 постройки, принадлежащ на Тендайската секта – една от най – големите будистки секти . Бидейки под закрилата на императора, Тендай става популярна религия сред висшата класа и уважавана не само политическа, но и военна сила.

Основан е през 860 година от Джикаку Дайши Еннин– будистки свещенник , дипломат и писател, който бил изпратен с мисия по тези места от императора Сейджуа през IX-ти век. Дайши е титла, която означава велик учител. В продължение на десет години той пътешества из Китай като японски представител в двора на династията Танг. Описва видяното в книги, които и до днес се ценят като дневници с ценна информация..
Та великият учител пристига в дълбоката северна провинция и поразен от дивата красота на планината, предлага на местния феодал Банджи Бансабуро да построи будистки храмове между скалите при едно едно условие - да се забрани избиването на животните. Макар че е ловец, Банджи се съгласява и според легендата, на този ден дивите обитатели на планината танцуват около учителя. На седми август всяка година се организира фестивал по този повод.
Основната сграда в комплекса е главният храм, наречен Конпон – Чудо. Построен е от буково дърво и е обявен за национално съкровище на Япония

Храмът Конпончудо
Възстановен през XIV век, той се счита за най-старата постройка от бук в Япония. Също така е уникален с факта, че вече 1,100 години в храма гори огън, донесен от древен манастир в Киото, а до там е пренесен от Китай. Всеки ден монасите доливат в съда с “пламъка на вярата” масло от грздови семки. Пред входа на храма има дървена статуя на Буда от преди 800 години. Поклонниците вярват, че ако нещо ги боли, трябва да докоснат същата част от тялото на статуята и болката ще отмине . Най-изтрити са раменете, лактите, коленете.


Споменах ли, че не би трябвало да вали? Този път Yahoo не позна и трябваше да изчакам под навеса на поредния храм. Запознах се с един от монасите, който продаваше сувенири на туристите. За съжаление, не говореше английски, обаче беше чувал за България.




Обикновено като кажа откъде съм, реакцията е “йогурте, йогурте” Българското кисело мляко го продават в бели кутии със сини знаци и може да се купи във всеки супермаркет. Дъждът спря и аз продължих напред.
Пътят води до едни дървени порти между скалите и дърветата – от двете страни край стъпалата - малки статуи с изронени от времето лица, украсени с шарени забрадки, престилки и шапчици, обикновено от червен плат или нещо на цветчета.


Някъде по средата една скала почти задръства пътеката, обаче на никого не минава през ума да я разбие - тя е част от Бог, както реката, дърветата, птиците и всичко останало в природата.


Скоро пътят се раздвоява : лявата пътека води до Годай- До, храм – платформа - на ръба на скала, надвесена над долината. От там се виждат околните планини с парата от топлите гейзери и селото в котловината. Облаците са под мен, орлите също.


Долината на Ямадера също принадлежи на будистките монаси заедно с повечето бизнеси там. Пътеката напред води до върха на планината и храмът Оку-но-ин, където се намира една от трите най-големи камбани на Япония. Вътре – голяма златна статуя на Буда!

Наоколо е тихо, понякога щрака фотоапарат, май всеки си е изключил мобифона. Знам, че телефонните разговори са забранени във всеки вид обществен транспорт – влак, автобус, метро - ама да си на върха на планината и да не разкажеш надълго и широко на висок глас какво става около теб, го може само японец.


На връщане минавам край статуите на Башо и неговия ученик Сора. Преди 300 години, привлечен от тишината, храмовете и природа, от тук е минал поетът Матсуо Башо, който е известен с кратките си поеми – хайку. В стихосбирката “По тесния път към дълбокия север” има една хайку, посветена на Ямадера, която всеки японец знае наизуст “ В дълбока тишина песни на цикада пробиват камъни, обрасли в мъх”.

Мариана Тончева