“Яж с очите си” – защо японците не остаряват и не надебеляват

Според световната здравна организация, японците живеят най -дълго и до дълбоки старини запазват здравето си.
Те имат на-ниския рейт на ракови заболявания сред развитите индустиални страни. Защо?
Докато живях сред тях, се удивлявях колко са им малки чинийките и паничките, както и хладилниците. Японките пазаруват всеки ден пресни зеленчуци, риба и плодове , обаче в много малки количества.
Вярно, продуктите там са скъпи, но пък качествени. В Япония няма генетично модифицирани храни. Всичко е екологично чисто. Фермерите култивират всяка педя земя. Оризовите полета заместват тревните ливади зад къщите, около моловете и големите супермаркети – в покрайнините на градовете. На оскъдната си обработваема площ, японските фермери успяват да задоволят 75% от нуждите на населението. Оризът е основната храна, която придружава всяко ядене. В судентския стол го предлагат на закуска, обяд и вечеря. Яде се без каквито и да е добавки – понякога го топят в паничка със сос – с помощта на чопстикс, но никога не го заливат или разбъркват с каквото и да е. До такава степен са привързани към вкуса на собствено произведения ориз, че отказват да купуват вносния, независимо колко голяма е рекламата. До сега нито един външен производител не е усшял да пробие оризовия пазар на японците. Според традицията, ако е приготвен правилно, трябва да си в състояние да поемеш всяко зърно по отделно с клечките за хренене.
Е, тука е една от тайните на японската диета. Колко ориз може да се поеме с две клечки? Или колко голямо парче риба, зеленчук и т.н. отговорът е – много малко, те ядат бавно и по малко. В същото време менюто е много разнообразно. Обикновено включва мариновани зеленчуци – тиква, парладжан, корени, ряпа, зеле, корнишони и какво ли не още.
Как го правят не разбрах, защото си пазят тайните рецепти, ама е много вкусно. Към тях има супа – обикновено е нещо като спагети, ама от брашно от различни смлени зърнени култури – ориз, ечемик, пшеница или buckwheath - това, което руснаците наричат манная каша. Японците го наричат “соба” . Та в супата се добавят парченца месо и зеленчуци – почти никакви подправки. Соевите продукти са задължителни – особено тофу- блокчета от изцедено соево мляко, мису- ферментирала паста от соя и едамами- зелени соеви бобчета. На масата винаги има бутилка със соев сос за допълнително овкусяване, както и сусамово олио. Задължително е включен зеленият чай. Тук вече въображението може да се отприщи, защото видовете, сортовете и начините за приготвяне имат стотици варианти и са вдъхновили легенди, романи, че даже и исторически събития. Следващото блюдо е рибеното. Тъй като Япония е остров, рибата е в изобилие. Рано сутрин, около 5 часа стават прочутите търгове на рибните пазари.
Към 8 в супермаркета има прясно наловена, разфасована риба и това е, от което се прави сашими – сурова риба със специален соев сос, хрянова паста , наречена “васаби” и капки сусамово олио. Останалите добавки са според вкуса. Та суровата риба се яде като сашими или без подправки върху ролки от ориз и водорасли, наречени “суши”.
До сега се събраха поне 5 неща на трапезата, да не забравим и прочутата “темпура” – панирана риба. Това е май единственото пържено блюдо в традиционната японска кухня. Масата е обсипана с чинийки, панички, поставки за клечки, чашки за сос, чай, саке. Всичко е толкова елегантно сервирано, че само да го гледаш ти стига. Салатата е половин нарязан домат, ама около него пет вида украшения.
Порциите са много малки. Сервират ги в малки правоъгълници или квадрати – от дърво, порцелан или пласмаса –често с много финни орнаменти или канджи с всякакви пожелания. Особено са популярни дървените кутиите с 5-6 подразделения, където се подрежда обяда за тези, които предпочитат да прекарат обедната си почивка на открито – в парка или на някоя пейка пред фирмата. Ценна семейна реликва са кутиите, украсени със златна инкрустация на фона на черен лак, особено ако идваш от старо семейство на богат феодал или шогун .
Днешните са от бамбук и радват окото с разнообразето на риба, зеленцук, ориз, водорасли, понякога десерт.
Десертът е следващата изненада в японската диета. Два- три пъти в годината е прието да се яде “мочи’- тесто от лепкав ориз, пълнено със сладък червен боб. Японците не ядат сладки и тестени десерти.
Завършват яденето с плодове, ама в много малко количество. Една ефтина ябълка струва $1, а кило череши – започва от $40 и стига до $100.
Ако някой иска да яде череши на корем, за един час ще му струва $12, обаче трябва да се добере до черешовата градина, да се покатери на някое дърво и да брои внимателно минутите. Черешите никога не се мият. Обясниха ми, че не ги пръскат и е съвършено безопасно да се ядат направо от дървото.


Тайната на японския начин на хранене е в здравословния баланс на вкусни, ниско калорични храхи, сервирани в красиви малки съдове. Тогава човек яде с очите си, наслаждавайки се на красотата на блюдата. В резултат се храниш бавно и ядеш по-малко, защото мозъкът има време да подаде сигнал, че вече си сит.

автор:Мариана Тончева